ЕЛХОВО
Община Елхово се намира в югоизточната част на Република България. Тя е включена в административно-териториалните граници на област Ямбол. На югозапад границата й е с община Тополовград, Хасковска област, на изток – с община Болярово, на югоизток – с Република Турция, а на север – с община Тунджа. Общата територия на община Елхово е седемстотин и осем кв. км и включва двайсет и две населени места.
Елхово е град, който е разположен в поречието на Долна Тунджа.
Благоприятни природни условия обуславят появата на човешки живот още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.) . За това свидетелстват откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.
Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазили са се останки от тракийски крепости, надгробни могили, селища . Сред откритите в тях предмети преобладават фрагментите от оръжия и оръдия на труда, битова керамика, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник. От траките са останали и мегалитни гробници. Наричат се долмени. Траките създават първото селище в близост до днешния град. То е известно под името Орудица.
През седемдесе и втора г. пр. Хр. този район попада под властта на римляните. Те укрепили селището и го нарекли Орудица ад бургум – пътна станция между Кабиле и Адрианопол. От времето на римското господство са останали твърде много следи от материалната култура, най-вече фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика.
През ранното средновековие градът е известен с името Йоаница. През седми век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните. В техния изговор името на града зазвучава като Яница.
По времето на хан Крум (802-814 г.) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното с. Маломирово.
През 1373 г. градът е завладян от войските на Тимурташ бей. С това събитие започва най-тежкият период в историческото развитие на Елхово – периодът на петвековното османско владичество.
През епохата на Възраждането Елховският край дава своя принос в борбата за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват гръцкия владика Дионисий. На мястото на малкия параклис, полувграден в земята, започва строителство на нова трикорабна църква. Тя е завършена през 1877/1878 г.
Съпротивата против турските поробители първоначално намира израз в хайдушкото движение, като особено популярни тук са Индже войвода и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение е през 1872 г., когато се създава таен революционен комитет начело с терзията Дженко Димитров. Давайки много свидни жертви, градът посреща своето освобождение на 21 януари 1878 г.
